В памет на Динко и всички загинали на пътя

V pamet

След няколко дни, на 24 май, ще се навърши една година от смъртта на Динко. Аз не го познавам. Вероятно повечето от вас също не го познават. Динко е моторист като мен, като вас. Живее и умира като такъв.

С него задочно ме запозна майка му. Една дама, връзката с която е чрез Facebook – чрез съобщенията, които си разменяме, и профилът ѝ в социалната мрежа. Една силна жена, една силна майка. За първи път писа на профила на списанието ни през януари т.г. – в търсене на отговор дали мотор, който се движи с 50-60 км/ч, може да поднесе, ако се натиснат и двете спирачки. Само толкова. Така се случи, че аз ѝ отговорих. Бях доволна, че съм успяла да съм полезна. Отговорът, който получих, ми напълни очите със сълзи – „Благодаря ви много! Аз съм майка на загинал моторист и се мъча да разгадая какво се е случило с него.“…

Така се запознах с Динко. Чрез опитите на една майка да разбере как е починало детето ѝ. Дори и само това беше достатъчно, за да запомня кристално ясно случая. Но последваха и още съобщения. И особено едно, което всеки път, когато стане инцидент с някого от нас, оттеква в съзнанието ми: „Благодаря за вниманието ви. Надежда нямам (че ще разбере истината – бел. авт.), защото вас, мотористите, ви имат за хулигани. Не е вярно това! Има толкова свестни момчета, които карат мотори! Всичко зависи от човека, няма значение какво караш. Трябва да доказвате, че и вие сте съвестни и отговорни хора. Не винаги причината е в моториста. Правете клипове и статии, за да го доказвате!“. В ретроспекция, може би тези думи са едно от нещата, които ме подтикнаха да направим кампанията Ние сме хора, не „донори“.

Думите на една майка, загубила детето си. С мотоциклет. Не „заради“, а „с“. Защото смъртта на Динко не е причинена от мотор, а от автомобил. Той кара след свой приятел, когато колата навлиза в тяхното платно – на 60-70 м преди завой. Първото момче се измъква на педя от автомобила. Какво точно се случва след това, все още не е ясно – Динко има 8-9 метра спирачен път, смятат, че той е побягнал към платното на колата, а катастрофата става по средата на двете ленти. При удара каската му се разкопчава. И Динко умира…

Майка му все още търси отговор какво точно се е случило и как е загинал синът ѝ. По-горе я описах като „силна“ – такава е! Толкова силна, че продължава да се радва на моторите, да харесва картинки и постове за любовта към мотоциклетите, да ги споделя на своя профил. Намира сила в себе си, за да се радва на това, което синът ѝ е обичал. Да се радва на това, което много други родители на нейно място биха намразили и заклеймили.

За изминалата 2015 година (до 30.11.2015 г.) има 351 ПТП-та с участието на мотоциклетисти. От тях 38 са загинали. Повечето от инцидентите (според данните, предоставени ни от Главна дирекция „Национална полиция” – МВР) са поради несъобразена от страна на мотоциклетиста скорост. И тъй като абитуриентските балове започнаха, и тъй като идват четири почивни дни, и тъй като ни е сезон, използвам точно това място да помоля всички колеги на две колела да караме внимателно! Да караме така, сякаш никой не ни вижда! Защото със сигурност в някой момент някой няма да ни види. Да караме разумно и да спазваме правилата – така ще спомогнем за подобряване на общественото мнение към всички нас и вероятно ще спасим живота си. Да караме с качествена екипировка, дори и да се качваме за 200 метра – подходящи и качествени обувки (а не маратонки), подходящ и качествен панталон (а не къси гащи или обикновени дънки), подходящо и качествено яке (а не по тениска). И качествена и здрава каска, която да ни предпази в нужда.

За изминалата 2015 година (до 30.11.2015 г.) има 351 ПТП-та с участието на мотоциклетисти. От тях 38 са загинали. Един от тях е Динко. На 24 май 2016 г. се навършва 1 година от смъртта му. Аз не го познавам. Вероятно повечето от вас също не го познават. Динко е моторист като мен, като вас. Живее и умира като такъв.

Да помним Динко. Да помним всички „наши“, загинали на пътя. Да ги помним и да ги почитаме – като караме по правилата, като караме добре екипирани, като покажем на мразещите ни, че не сме „донори“, нито хулигани. Да ги помним и да ги почитаме – като оцелеем!

В памет на Динко и всички загинали на пътя.

 

Аня Будева,

Главен редактор на BMM

При използване на информация от сайта е задължително позоваването на BMM.

1 thought on “В памет на Динко и всички загинали на пътя

  1. Pingback:Протест: Справедливост за Ивайло Андреев – Nie sme hora, ne "donori"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *