Един мотор, една любов, един Motolife

0-eQ7sL-eAkzQ0-splash_20160717_175522

“Преди пет години, в една августовка московска неделна сутрин, се събудих с ясното съзнание, че искам мотоциклет. И понеже беше неделя, и понеже нямах книжка за управление на мотор, нищичко не можех да направя по въпроса, освен да чета обявите в интернет. Бързо определих критериите, на които трябва да отговаря бъдещото ми двуколесно: да няма верига; на таблото да има индикатор за предавката; да има най-ниска височина на седалката.”

 

Така започна разговора ни с Андрей Шеховцов – IT архитект и създател на уникалното за България приложение за мотористи Motolife. Чудех се какъв вятър е довял това руско момче у нас. Чудех се и защо, аджеба, един руснак ще прави мото приложение за нашите мотоциклетисти. Може би българите сме мнителни, а? Но бързичко спрях да се чудя 🙂 .

 

1-11406149_1629962907250486_3202127644495309854_o
Андрей Шеховцов – създателят на Motolife

Защото разбрах как на акорд се осъществява една ранно-утринна неделна хрумка. Ето и кратката хронология, разказана от Андрей:

 

– “След като определих критериите за мотоциклета ми, се спрях на BMW F800 ST. Звъннах в магазина (в Москва мото магазините работят и в неделя), запазих го и казах, че след седмица ще го купя.

Понеделник – изгубен ден: полицията не работи.

Вторник – в полицията. Питам: “Имам категория В, нямам А. Кога мога да взема категория А?”. Отговорът е “След 30 минути.” (тогава все още имаше закон, че, ако имаш една категория, няма нужда да минаваш през авто школа). И след час бях взел теоретичния изпит.

Сряда – намирам инструктор. “Извинете, дали можете да ме научите да карам мотор, че утре имам изпит?…” Инструкторът ме погледна така, сякаш виждах как Ленин гледа на буржоазията 🙂 . И каза: “Добре! Един час струва 1000 рубли (25 лв. по тогавашен курс)”. Платих му, той ми даде един мотор и ми показа съединителя, спирачката, скоростите… Тръгнах, паднах, седнах – и така няколко пъти. Добре, че моторът имаше краш тапи. За 1 час се научих да тръгвам и да спирам. През втория час научих минаване на зигзаг. През третия – осморка, бавно каране и останалите упражнения.

Четвъртък – практически изпит. Минах го без грешка.

Събота – сутринта си взех книжката и бегом веднага към магазина. Купих мотора и го подкарах. Е, подкарах е силно казано, защото карах като трактор – по десния банкет, на първа предавка и с умопомрачително ниска скорост. Ама се прибрах в къщи, напук на всичките коли, които бяха по пътя 🙂 .”

 

3-ремонт_мотоциклов_франция_междурядье_2
В Москва мотористите вече се движат така

С течение на времето Андрей намерил мото приятели, както и група за мото помощ. И тъй като определя себе си като алтруист, обичащ новите идеи, бързо се включил в организираната в Москва доброволческа програма Motocitizen, която помага на мотористите. Направили сайт, в който да се събира информация за пострадали мотоциклетисти. А един доброволец приемал телефонните обаждания. Хората отивали на мястото на ПТП-тата, помагали кой с каквото може.

Логично в програмата се включили медицински инструктори, организирали се курсове за първа долекарска помощ… В края на първия мотосезон (след стартирането на програмата) московската полиция изказва специална благодарност на доброволческото движение. Най-големият успех на Motocitizen идва след три години, през 2014 г.: успяват да въведат ново, неписано правило за пътното движение в Русия – когато на пътя има повече от 2 ленти, всички мотори се движат между двете леви ленти. Благодарение на това правило, руските шофьори знаят къде да очакват появата на мотористи, правят им път и така се избягват множество злополуки. През същата 2014-та година се появява и мото приложението.

 

2-11407100_1629959057250871_124144347121126125_n
Пред Айфеловата кула, Париж
4-TgXazsOoTk
Андрей и московският асфалт 🙂

Питам го как се е озовал в България. Явно и при него всяка история си има предистория 🙂 .
Разказва ми как в Берлин почти се сблъскал с едно момиче – чудно красиво и много умно. Е, това второто го разбрал малко по-късно 🙂 . И закачливо ми казва: “И знаеш ли, Люба, на следващия ден закусихме заедно 🙂 .”

Както и подозирах… само любовен вятър ще да го е довял тук! Този любовен вятър го вее вече две години по българските ширини 🙂 . И ако този вятър е красив и приятен, онзи другият – българо-моторджийският, му вее страшно. “Не мога да проумея вашия асфалт… В Москва го сменят всяка година и там, заради безопасността на движение, е като едра шкурка. Още нещо: в България мотористите карат като мравки между всички ленти. Някои карат без номера или със скрити такива. Което значи, че или нямат книжка, или не спазват правилата за движение. И друго не мога да разбера – аз винаги спирам на жълт светофар, но все ще се намери някой, който да ме изпревари на една боя разстояние.”

 

В София Андрей намерил съмишленици в лицето на Sofia Riders. И решил да направи нещо полезно за българските мотоциклетисти. Така се появява Motolife – приложението, което (почти) всеки моторист може да си инсталира на мобилния телефон. Е, засега облагодетелствани са притежателите на Android, които могат да си го свалят от Google Play. Тези с iOS ще трябва да почакат още малко, защото корпорацията Apple е изключително педантична по отношение разглеждане и одобряване на всяко едно приложение.

 

6-Screenshot_20160707-101131
Как да използваме приложението?

6-Screenshot_20160707-101103

Как работи Motolife? Тази система е предназначена за всички мотористи. В приложението влизате с вашия през Facebook-профил – за да не събира сървърът Motolife пароли и лични данни, а да получава само публично достъпна информация от профила ви (като име и снимка).

 

Основната функция на приложението е подаване на SOS-сигнал от/за пострадали мотоциклетисти, който сигнал дава точните координати на инцидента. И всеки потребител, за който тази локация е в неговия радиус на интерес, ще може да се отзове максимално бързо и да помогне. Приложението има и чат канал, в който могат да се уточняват детайли за забелязани опасности – така че останалите потребители да бъдат своевременно предупредени. И нещо, което е много важно: поверителността. На началния екран при стартиране на програмата се появява карта с отметки на всички хора, но всеки, само с един клик, може да скрие от картата името си (самоличността) или отметката (местонахождението) си.
До момента вече няколко ПТП-та са обработени с ползване на Motolife. А потребителите на приложението своевременно са информирани за опасности по пътя.

 

Как да изпратим SOS-сигнал?

Андрей Шеховцов чрез създаденото от него приложение Motolife се включи в нашата социална мото кампания Ние сме хора, не “донори”. Подкрепи я, защото я счита за полезна – и с превенцията, и със стремежа за повишаване културата на движение. Но категорично каза: “Ние – мотористите, не сме нито царе, нито богове! Ние трябва да пристигнем живи и здрави! А в същото това време сме много по-рискови. Затова, дори и да имаме предимство, трябва да се съобразяваме с физичните закони!”

 

Приложението Motolife можете да изтеглите от Google Play.

 

Автор: Любомира Бончева

Снимки: личен архив, интернет

 

 

 

1 thought on “Един мотор, една любов, един Motolife

  1. Pingback:В София – второ Училище за мото безопасност – Nie sme hora, ne "donori"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *