В памет на Динко и всички загинали на пътя

След няколко дни, на 24 май, ще се навърши една година от смъртта на Динко. Аз не го познавам. Вероятно повечето от вас също не го познават. Динко е моторист като мен, като вас. Живее и умира като такъв.
С него задочно ме запозна майка му. Една дама, връзката с която е чрез Facebook – чрез съобщенията, които си разменяме, и профилът ѝ в социалната мрежа. Една силна жена, една силна майка. За първи път писа на профила на списанието ни през януари т.г. – в търсене на отговор дали мотор, който се движи с 50-60 км/ч, може да поднесе, ако се натиснат и двете спирачки. Само толкова. Така се случи, че аз ѝ отговорих. Бях доволна, че съм успяла да съм полезна. Отговорът, който получих, ми напълни очите със сълзи – „Благодаря ви много! Аз съм майка на загинал моторист и се мъча да разгадая какво се е случило с него.“…
Така се запознах с Динко. Чрез опитите на една майка да разбере как е починало детето ѝ. Дори и само това беше достатъчно, за да запомня кристално ясно случая. Но последваха и още съобщения. И особено едно, което всеки път, когато стане инцидент с някого от нас, оттеква в съзнанието ми: „Благодаря за вниманието ви. Надежда нямам (че ще разбере истината – бел. авт.), защото вас, мотористите, ви имат за хулигани. Не е вярно това! Има толкова свестни момчета, които карат мотори! Всичко зависи от човека, няма значение какво караш. Трябва да доказвате, че и вие сте съвестни и отговорни хора. Не винаги причината е в моториста. Правете клипове и статии, за да го доказвате!“. В ретроспекция, може би тези думи са едно от нещата, които ме подтикнаха да направим кампанията Ние сме хора, не „донори“.
Думите на една майка, загубила детето си. С мотоциклет. Не „заради“, а „с“. Защото смъртта на Динко не е причинена от мотор, а от автомобил. Той кара след свой приятел, когато колата навлиза в тяхното платно – на 60-70 м преди завой. Първото момче се измъква на педя от автомобила. Какво точно се случва след това, все още не е ясно – Динко има 8-9 метра спирачен път, смятат, че той е побягнал към платното на колата, а катастрофата става по средата на двете ленти. При удара каската му се разкопчава. И Динко умира…
Майка му все още търси отговор какво точно се е случило и как е загинал синът ѝ. По-горе я описах като „силна“ – такава е! Толкова силна, че продължава да се радва на моторите, да харесва картинки и постове за любовта към мотоциклетите, да ги споделя на своя профил. Намира сила в себе си, за да се радва на това, което синът ѝ е обичал. Да се радва на това, което много други родители на нейно място биха намразили и заклеймили.
За изминалата 2015 година (до 30.11.2015 г.) има 351 ПТП-та с участието на мотоциклетисти. От тях 38 са загинали. Повечето от инцидентите (според данните, предоставени ни от Главна дирекция „Национална полиция” – МВР) са поради несъобразена от страна на мотоциклетиста скорост. И тъй като абитуриентските балове започнаха, и тъй като идват четири почивни дни, и тъй като ни е сезон, използвам точно това място да помоля всички колеги на две колела да караме внимателно! Да караме така, сякаш никой не ни вижда! Защото със сигурност в някой момент някой няма да ни види. Да караме разумно и да спазваме правилата – така ще спомогнем за подобряване на общественото мнение към всички нас и вероятно ще спасим живота си. Да караме с качествена екипировка, дори и да се качваме за 200 метра – подходящи и качествени обувки (а не маратонки), подходящ и качествен панталон (а не къси гащи или обикновени дънки), подходящо и качествено яке (а не по тениска). И качествена и здрава каска, която да ни предпази в нужда.
За изминалата 2015 година (до 30.11.2015 г.) има 351 ПТП-та с участието на мотоциклетисти. От тях 38 са загинали. Един от тях е Динко. На 24 май 2016 г. се навършва 1 година от смъртта му. Аз не го познавам. Вероятно повечето от вас също не го познават. Динко е моторист като мен, като вас. Живее и умира като такъв.
Да помним Динко. Да помним всички „наши“, загинали на пътя. Да ги помним и да ги почитаме – като караме по правилата, като караме добре екипирани, като покажем на мразещите ни, че не сме „донори“, нито хулигани. Да ги помним и да ги почитаме – като оцелеем!
В памет на Динко и всички загинали на пътя.
 
Аня Будева,
Главен редактор на BMM
При използване на информация от сайта е задължително позоваването на BMM.
[fb_button]